декември 2, 2021

E-Zdrave

Е-здраве за вашето семейство

Хроничен хепатит

Хроничен хепатит се нарича хроничното възпаление на черния дроб. От него боледуват повече мъжете, отколкото жените. Среща се най-често между 25 – 45- годишна възраст. В тропическите и субтропическите страни се среща и между децата.
Хроничният хепатит се развива след неизлекуван остър вирусен или токсичен хепатит. В други случаи хроничните хепатити се развиват постепенно, в резултат на продължително и бавно действащи увреждания на черния дроб. Така хроничен хепатит може да се срещне при някои хронични инфекциозни болести (малария, туберкулоза, сифилис и др.), при хронична интоксикация с алкохол, при хронични възпалителни процеси на храносмилателния тракт (хроничен гастрит, ентероколит и др.). в патогенезата на заболяването играят роля и недоимъчното хранене (липса на пълноценни белтъци и витамини), както и прехранването и употребата на силни подправки в храната.
Развитието на хроничния хепатит след боледуване от остър вирусен хепатит става след различно дълъг период – една, две и повече години. Това зависи от една страна от действащите етиологични и патогенетични фактори, а от друга – от реактивността на организма. В една част от случаите се увреждат предимно чернодробните епителни клетки(паренхиматозен хепатит), а в други главно съединителната тъкан(мезенхимен хепатит).

Хистологично чернодробните клетки са засегнати от дистрофични или дегенеративни процеси. Черният дроб е увеличен, плътен и с гладка повърхност. В интерстициалната тъкан се откриват кръглоклетъчни инфилтрати. В по-късните стадии става разрастване на съединителна тъкан. Измененията могат да бъдат дифузни или да се ограничат само в отделни участъци на чернодробната тъкан.
Болестта се развива бавно. В началото са налице диспептични явления – липса на апетит, горчив вкус в устата, гадене, понякога повръщане, метеоризъм, склонност към запек или диария. Заедно с това има и явления на обща отпадналост, главоболие, потиснато настроение и др. Някои болни се оплакват от тежест и тъпи болки в дясното подребрие.

При обективното изследване се установява следното – кожата има бледожълтеникав цвят, по склерите се открива субиктерично оцветяване. Езикът е зачервен и изгладен. По ъглите на устните има рагади. Черният дроб е увеличен в различна степен. Повърхността му е гладка, а консистенцията – уплътнена. Понякога е болезнен при палпация. Слезката често е увеличена и уплътнена. В урината се установява повишение на уробилиногена. Билирубинът в кръвта е леко повишен.

Хроничният хепатит протича вълнообразно, с периоди на влошаване и подобряване. В продължение на дълго време общото състояние на болните може да не е значително увредено. Влошавания настъпват обикновено след физически или умствени пренапрежения, инфекции, интоксикации, употреба на алкохол. При правилно лечение заболяването може да еволюира към оздравяване. В други случаи то дълго време остава в стационарно състояние. При една част от болните с хроничен хепатит процесът по-късно еволюира в чернодробна цироза.
Диагнозата на хроничния хепатит често е трудна. За поставянето и имат значение анамнестичните сведения за прекаран остър хепатит, както и намирането на увеличен и уплътнен черен дроб и слезка.

Лечението преди всичко е диетично. На болните се забраняват алкохол, консервирани и подправени храни, тлъсто месо и др. Медикаментозното лечение е малко ефикасно.
Профилактиката се състои в своевременно и пълно лекуване на острите хепатити. Лицата, боледували от вирусен хепатит, трябва да избягват алкохол и други интоксикации, да се хранят правилно.