Измършавяването е болест

Измършавяването е болестно състояние, при което настъпва силно намаление на телесното тегло вследствие редукция на мастната тъкан и мускулатурата.
Съществуват хора мършави по природа, които имат слабо развита мастна тъкан, но добре развита мускулатура и са с добро самочувствие и запазена работоспособност. В тези случаи не се касае за болестно състояние, а за конституционална особеност.
Патологичното измършавяване бива ендогенно и екзогенно. Екзогенното измършавяване се дължи на намалено хранене и продължително гладуване.
Причините, които предизвикват ендогенното измършавяване са различни. Най-важните от тях са следните:
– заболявания, при които има пречка за нормалното постъпване, смилане или всмукване на храната в храносмилателната система – стеснение на хранопровода или пилора на стомаха, резециран стомах, хронични ентерити и панкреатити и др.;
– хронични изтощителни заболявания, при които има усилен разпад на тъкани, като туберкулоза, злокачествени тумори, захарна болест, напреднала сърдечна декомпенсация, атеросклероза и др.;
– заболявания на нервната система от органичен и функционален характер – енцефалит, прогресивна парализа, нервна анорексия и др.;
– ендокринни заболявания- тиреотоксикоза, Адисонова болест, болест на Симонс и др.
Болните се оплакват от слабост, лесна умора, намалена работоспособност. Обективно се установява почти пълна липса на подкожна мастна тъкан и намаление на мускулната маса. Кожата е бледа, с намален тургор. Организмът на такива болни е лесно податлив на вторични инфекции, поради което у тях нерядко се установяват бронхопневмония, туберкулоза, пиелит и др.
Крайната степен на измършавяването се нарича кахексия. Тя се изразява още с анемия, хипотония, отоци. Среща се при малигнените тумори, при тежките форми на белодробната туберкулоза, диабет и др.
Екзогенното измършавяване има по-добра прогноза – при прекратяване на гладуването и при нормално захранване болните бързо се оправят. При продължително гладуване обаче могат да настъпят трайни дистрофични изменения във вътрешните органи, които помрачават прогнозата. Прогнозата на ендогенното измършавяване е в зависимост от основното заболяване.
Диагнозата на измършавяването е лесна. По-трудна е етиологичната диагноза. Болните трябва да бъдат изследвани подробно за инфекциозни заболявания, малигнени тумори, ендокринни разтройства и др.
При екзогенното измършавяване се увеличава храненето, като се дават достатъчно белтъци, въглехидрати, масти и витамини. При силно измършавяване е необходимо да се намали и разходът на енергия. За тази цел най-добре е болните да бъдат на постелен режим. Прилагат се някои лекарства за подобряване на апетита и за усилване на анаболните процеси в организма – анаболни стероидни препарати.