Българите стават все по-активни: Над 1,2 млн. души спортуват поне веднъж седмично, а спортът се утвърждава като начин на живот

• Половината от българите между 15 и 69 г. са физически активни поне веднъж месечно – най-високото ниво от 2019 г. насам.
• Средната седмична честота на активност се е увеличила до 2 пъти седмично.
• Хората правят разлика между физическите и спортните активности, като най-често практикуваната активност е ходенето пеша, следвано от упражнения във фитнес и пилатес.
• Най-активни са младите до 29 г., студенти и хора с висше образование, увеличава се активността и сред по-възрастните – 40- и 50-годишните.

За трета поредна година делът на българите, които спортуват редовно, продължава да расте. Спортът и движението се утвърждават като неразделна част от живота на българите не само за здраве, но и за баланс, психическо благосъстояние и социална активност. Това показват данните от проучването за физическите навици на българина – MultiSport Index на IPSOS България, проведено в края на 2024 г. по поръчка на Бенефит Системс България.

През 2024 г. средната честота на физическа активност достига 2 пъти седмично, спрямо 1.5 през предходната година. Проучването разкрива още, че над 1,2 милиона българи спортуват поне веднъж седмично, а близо 2,2 милиона извършват физическа активност поне веднъж месечно. Най-често избираната форма на движение остава разходката, а популярност набират пилатесът и тренировките във фитнес.

„Редовната физическа активност, когато е дозирана правилно, е една от най-ефективните форми на превенция – не само за сърдечно-съдови заболявания, но и за психическото и емоционално здраве. За да постигнем идеала „здрав дух в здраво тяло”, се изисква баланс – ако той бъде нарушен, нито физическото, нито психическото благополучие е възможно. Именно в баланса се крие ключът към дългосрочно здраве и качество на живот.”, сподели проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център и член-кореспондент на БАН.

Наблюдава се промяна и в профила на активните хора. Най-активните групи са младите на възраст 15–29 г., студенти и хора с висше образование, граждани с над средни доходи, живеещи в столицата и големите градове. Същевременно се наблюдава ръст в активността и при по-възрастните – хората на възраст 40–59 години все по-често включват движение в ежедневието си. „Никога не е късно да започнем да се движим и спортуваме. Поддържайки и изграждайки мускулатура, ние можем да си помогнем да живеем по-дълго и пълноценно. Още повече личният пример, който даваме на децата, е от изключително значение. Създаването на спортуващи деца ще ни осигури здраво бъдеще.”, коментира д-р Райна Стоянова, специалист по Ендокринология, болести на обмяната и диететика.

Все повече хора практикуват спорт не само за здраве, но и като начин за справяне със стреса и подобряване на психическото състояние. 70% от работещите заявяват, че изпитват стрес на работното си място. Най-честите методи за справяне включват разходки, физическа активност, срещи с приятели, както и пасивна почивка (гледане на телевизия, слушане на музика и др.).

Въпреки нарастващата роля на физическата активност и спорта в живота на българите, основните бариери за движение остават недостигът на време и липсата на интерес. През 2024 г. 37% от хората не спортуват или не са физически активни, като почти половината от тях (48%) посочват липса на интерес като причина. Все пак се отчита положителна тенденция – процентът на незаинтересованите намалява спрямо 2023 г., когато те са били 63% от респондентите. За сметка на това нараства делът на тези, които биха спортували, но посочват недостиг на време – от 39% през 2023 г. на 49% през 2024 г.

Използването на технологии за следене на активност (като крачкомери и фитнес приложения) отбелязва лек спад. Делът на редовно спортуващите, които следват хранителен режим, също намалява (от почти 60% през 2023 г. на 40% през 2024 г.).

Изследването показва и промяна в нагласите и възприятията на хората за спорт и физическа активност – прави се разлика между физическите и спортните активности. Докато физическата активност е асоциирана с положителни емоции като „удоволствие”, „грижа за себе си” и „разтоварване”, то практикуването на определени спортни дейности се възприема като по-ангажиращо, свързва се със задължения и дисциплина, но и води до вътрешно удовлетворение, постижения и награди. „Резултатите показват ясно развитие на културата на движение в България. Спортът все повече се възприема не просто като задължение, а като удоволствие, грижа за себе си и част от балансиран начин на живот. Това е изключително позитивен знак, както за физическото, така и за психическото благосъстояние на хората,” споделя Алиция Любенов, маркетинг мениджър на Бенефит Системс България.

MultiSport Index 2024 отразява позитивна тенденция – спортът и движението постепенно заемат централно място в живота на все повече българи. Това е знак за нарастваща култура на грижа за здравето и благополучието у нас.