Белодробно сърце

Под термина „белодробно сърсе” се разбират сърдечни промени, които се дължат на патологични процеси в белите дробове. Различават се остро и хронично белодробно сърце.
Острото белодробно сърце се развива при внезапна пречка в белодробното кръвообръщение (емболия на белодробната артерия, пневмоторакс), което води до внезапно и бързо повишаване на налягането в малкото кръвообръщение и остро обременяване на дясната сърдечна камера.
Хроничното белодробно сърце се среща по-често. Най-честите причини за развитието на хронично белодробно сърце са емфиземът на белите дробове, хроничният спастичен бронхит, бронхиектазиите и пневмосклерозата, обширните плеврални сраствания.

Тези заболявания водят до постепенна загуба на белодробен паренхим, а от там и на белодробни капиляри, в резултат на което налягането в системата на белодробната артерия се повишава. Дясната сърдечна камера трябва да работи срещу увеличена съпротива, вследствие на което хипертрофира, а по-късно дилатира. Развива се сърдечна недостатъчност от десен тип.

В началото болестта се владее от основното белодробно заболяване. Болните се оплакват от кашлица, задух, лесна умора. Тези явления се засилват през студените и влажни месеци, и се подобряват през лятото. Постепенно задухът се засилва, появяват се отоци по крайниците, работоспособността намалява. При изследването се установява цианоза по лицето и крайниците, набъбнали шийни вени. Гръдният кош често има емфизематозна форма, перкуторният тон е кутиен, чуват се сухи и влажни хрипове. Сърцето е покрито от белите дробове, поради което границите му се определят трудно. При рентгеново изследване може да се установи разширение на сърцето вдясно и изпъкване на дъгата на белодробната артерия. Сърдечните тонове са глухи, чуват се най-добре в епигастриума. Сърдечната дейност е ускорена, но правилна.

Електрокардиограмата показва десен тип с високи остри P-вълни във 2-ро и 3-то отвеждане и депресия на ST- сегмента в същите отвеждания. При развила се декомпенсация черният дроб се увеличава, появяват се отоци по крайниците, а по-късно и асцит. В кръвта често има полиглобулия, РУЕ е забавена.
Болестта протича дълго, с периодични подобрявания и влошавания. Последните настъпват главно поради нарушаване на лечебния режим или във връзка с възпалителни заболявания на белите дробове – пневмонии, грип и др.

Прогнозата е неблагоприятна, тъй като резервите на дясната сърдечна камера са ограничени.
Лечението на болестта е насочено в две направления – лечение на основното белодробно заболяване(емфизем, бронхит) и лечение на сърдечната недостатъчност. Прилагат се диуриретични лекарства, дишане на кислород, кръвопускане и др. При явления на белодробна инфекция се предприема енергично лечение с антибиотици.
Профилактиката се състои в предпазване и своевременно лечение на белодробните заболявания (бронхит, бронхопневмония и др.), които водят към развитието на белодробно сърце.