Авитаминоза

Противопелагрозният витамин( РР) представлява никотинова киселина , която се съдържа в житните растения, месото и др. В организма на животните и човека никотиновата киселина се превръща в никотиламид. При липсата на николамид се развива болестта пелагра.
Пелаграта е заболяване, което в миналото е било широко разпространено в някои страни – Румъния, Италия. Там населението се е хранело предимно с царевица. У нас пелагра се срещаше сред бедното население на някои планински области, но сега почти не се наблюдава.
За възникването на пелаграта освен липсата на витамин РР играят роля и други фактори. Има значение недостигът и на други витамини, специално от групата В, както и липсата в храната на някои белтъци. Специална роля в това отношение играе триптофанът, който е необходим за синтезата на никотиновата киселина и който липсва в царевицата.

Пелаграта се среща най-често през пролетта и есента. Тази особеност на болестта се свързва със смущения в обмяната на порфирините под влиянието на слънчевите лъчи.
Освен при недостиг в храната на противопелагрозните фактори, пелагра може да се наблюдава при заболявания на стомашно-чревния тракт(хроничен атрофичен гастрит, ентероколит), при които са смутени резорбцията и усвояването на тези фактори. Предразполагащи моменти за развитието на болестта са лошите социално-битови условия, алкохолизмът, тежкият физически труд и др.
Болестта се наблюдава обикновено през пролетта. Най-често боледуват жените, работещи земеделска работа. Началните признаци на заболяването са загуба на апетит, отпадналост, диарии, безъние. Изразената клинична картина на пелаграта се характеризира главно с три групи симптоми – кожни, стомашно-чревни, нервни.

Кожните изменения се локализират по откритите, изложени на слънце части на тялото – лице, шия, ръце, крака. Кожата първоначално се зачервява, леко отича и сърби. Понякога се образуват и малки мехурчета, изпълнени с жълтеникава серозна течност. Постепенно, в течение на няколко седмици, червенината изчезва – кожата загрубява и започва да се лющи. По-късно тя става суха, атрофична и тъмнокафяво оцветена. Космите опадат, ноктите стават чупливи.

Измененията от страна на храносмилателната система се състоят в следното – езикът се зачервява и става болезнен, по повърхността му могат да се наблюдават малки афти или ерозии (Хунтеров глосит). По-късно папилите се изглаждат и езикът става гладък, като полиран. По ъглите на устните често се наблюдават рагади. Изследването на стомашния сок дава намаление на солната киселина и пепсина до пълна ахилия като израз на развилия се атрофичен гастрит. В изпражненията има слуз.

От страна на нервната система отначало има явления на раздразнителност и лесна умора, по-късно се установяват полинефрит и психични смущения. Понякога се развива деменция.
В кръвта се открива анемия.

Протичането на пелаграта е хронично- с периоди на изостряния и влошавания. Влошаванията настъпват главно на пролет. При нелекуваните болни постепенно се развива кахексия. Болните могат да загинат и от някоя интеркурентна инфекция.
Диагнозата се поставя по типичната клинична картина. Диференциална диагноза се прави със слънчево изгаряне, еризипел, Адисонова болест, стомашно-чревни заболявания и др. Лечението се състои в даване на пълноценна храна, богата на белтъци и витамини. Допълнително се дава никотинова киселина по 50-100 мг- 2,3 пъти дневно.
Профилактиката се свежда до подобряване на храненето и бита на населението в застрашените райони.